Откриване Сезон 2017 - Голям шлем!

      

След кристалните температури през януари сърцето започна да мечтае за нещо по-топло. И така сред кратко съвещание с бригадата храбри каякари, започнахме да се оглеждаме за няколко поредни добри дни в Средиземно море, които да ни позволят да открием сезона на морски риболов с каяк. Чакането се оказа не толкова кратко, колкото ни се искаше, но в крайна сметка в средата на Февруари се отвори прозорец от добро време и оставаше само да подадем молбите за отпуск.

Тръгнахме от София при -4, което си беше направо меко време в сравнение с предходните седмици. 

 Каяците са целите в лед. 

По пътя нямаше изненади и даже транспортера на няколко места успя да развие завидните 90км/ч. но за сметка на това комфорта от пространството на буса никак не е за подценяване, особено за Какяри спинингисти и то трима!

На сутринта към 7 часа бяхме на избраният топ секретен йонийски остров, по пътя хванахме много риби и все големи, …. Пихме кафе разходихме се из града и към 9ч. разтоварихме армадата и атакувахме дълбините. 

Новият Outback на Hobie, определено оправда очакванията. 

Времето беше добро, но за съжаление рибите не бяха активни. След няколко часа опити на джиг и на 

тролинг  се принудихме да се завърнем на брега с овесени носове. Все пак точно на плажа, преди излизане Боби започна да си обира воблера, за да не закачи в плиткажа и нещо го отнесе точно пред него. След кратка борба в каяка се качи за кратка екскурзия една Стира, около 600-700гр. 

Все пак имало живот в това море…..друг е въпроса какво прави този групер на 7м. дълбочина до брега, но това е, морето винаги има с какво да те изненада. След церемонията по изпращането на стирата се отправихме към заслужена почивка……

първата вечер вечерята ни не включваше риба……….

На втория ден решихме да се пуснем по стари изпитани места, които обаче никога не бяхме проверявали през февруари. Вече с доста по-премерен оптимизъм пуснахме каяците някъде към 10ч.

Не след дълго на дълбочина около 60м. нещо ме взе ударно. Рибата беше определено групер със среден размер, но на около 5 метра от лодката се откачи……. Доста рядък сценарии при риболова на джиг с 4 асист куки, но в крайна сметка късметът винаги е фактор. 

След 5 мин Боби извика РИБА!!!!!! След кратка но сладка борба 1вата класна риба за екскурзията кацна в каяка. Оказа се стира малко над 2кг.

Май днес щеше да се яде и риба. След малко по-малко от 20 минути Боби отново закачи класна риба, която отново се оказа Стира, но за радост по-голяма от предната, но все още под 3кг.

Обнадежден от успеха на Боби продължавах да обследвам най-

разнообразни релефи и дълбочини от 40-80м. но без абсолютно никакъв успех. Явно бургаската школа беше непобедима в този ден. В крайна сметка Боби успя да извади и една малка синегрида около 400гр и една сфирида малко над килце (за съжаление и синегридата и сфиридата се наложи да задържим, заради голямата баротравма и изплютите мехури). 

Аз се задоволих с едно Тунаки и една малка стиричка, която отплува да вика баба си, точно, колкото да спася капото. 

Не лош резултат отборно, но втори ден полу-капо индивидуално, вече започна да ме притеснява сериозно. Интересно е да се спомене, че Боби лови почти през цялото време на джигове, които сам си беше отлял по стара елфическа технология,  което в крайна сметка явно даде резултат.

 Вечерта имаше риба за вечеря и гузната съвест, че сме задържали по-дребни риби бързо започнаха да се отмиват от Руския стандарт……

На третия ден заложихме на отново стари златни точки в перспективен и удобен район.

 Уви тотланото безрибие, с което се сблъскахме през този ден, тотално ни озадачи. Освен няколко перки на джиговете, нямахме сторване. Нямаше нито следи от байтфиш на сонара, нито каквито и да било индикации за по-големи риби. Явно все пак всеки сезон крие своите особености. 

В този ден към нас присъединиха телевизионната елитарна група на Калоян, които имаха успех с качествено маятико и синегрида на джиг на няколко доста отдалечени от брега точки, недостъпни за каяците, както  също бяха хванали няколко лефера и лаврака на спининг,. Успехът на Калоян безспорно ни зарадва, но и ни накара да се замислим, че рибите, които търсехме явно бяха в доста по-дълбоки води между 80-140м. Вечерта премина във вечните спорове, кой е по по най-рибар в близката таверна. Определено, докато боцках филета от лефера и лаврака, който Иво и Калоян бяха хванали сутринта  и предвид двете класни риби, които бяха хванали следобед на джиг аргументите не бяха на моя страна…….което разбира се не ми попречи да удържам натиска на барикадата до последно.

На следващия ден вече с доста голяма доза несигурност и поразклатено самочувствие, реших да заложа на едно място предадено ми от първоучителя Памятних преди няколко сезона, на което често бяхме лъгали по някоя риба.

 Докато захождах към скалите на дълбочина от около 55м. забелязах дъга на сонара близо до дъното. Пуснах джига и направих една проводка без успех, дъгата обаче се раздвижи и легна на дъното. На второто пропадане точно след отлепянето на джига последва тъпия удар специфичен за групера, засечка и КейУайПи, рибата не се закачи, продължих с проводката с надежата, ще че догони джига но, не явно куките я бяха уболи. За всеки случай пуснах и трети път и отново на отлепянето на джига от дъното последва удар. Този път грешка нямаше. Рибата оказа повече от сериозна съпротива и се държеше неспецифично за групер…..какво можеше да е това? Дори и в горния слой борбата продължи и вече бях сигурен, че рибата не е групер. В крайна сметка грешах…. Оказа се групер но бял, така наречената сфирида и то в завиден размер малко под 4кг.

  Никога досега не бях имал щастието да хвана този вид и радостта ми бе огромна, а адреналина ми изби през ушите……… определено много по борбена от събратята си Рофоса и стирата, предстоеше да се разбере, дали е и по-вкусна.

Денят определено започна ударно. След малко от ляво на мен се чу „РИБА!!!! …….Не е голяма лесно излиза“…… м да не беше голяма, но за сметка на това беше най-красивата риба, която някога бяхме виждали уловена на джиг.  

Оказа се че местните и викат Wraase и е от рода на лапината…на турски е юрдек лапин, предполагам , заради формата на устата….. не беше златната рибка, но след кратка консултация все пак пробвахме дали ще ни изпълни едно желание, а именно: „довечера да ядем няй-вкусната рибена чорба“ и за голяма изненада, тя взе, че ни го изпълни.

Е.....дотук добре, два нови вида за един ден си е постижение, какво начало на деня само. През следващите няколко часа риби нямаше….. безброй пускания на доказани места и нулев резултат ….е почти нулев извадих едно тунаки за асортимент и имах хубав но празен удар на един пад , около 90м. В това време не далеч от нас Калоян и компания се обадиха, че са хванали голямо маятико и малка риба меч. 

След 30тина минути малко преди залез бях при тях и се оказа, че има активност. За 10те минути, които прекарахме заедно те имаха три удара (една риба, която пуснаха, една счупена въдица и едно късане). Аз се разминах само с един удар, който се откачи, но изглежда запасите на хормони на щастието ми бяха на привършване, защото реших, че точно сега не ми се бори с Маятико 10+ и предпочитам да се прибирам по живо по здраво…..все пак ме чакаха два часа педалиране до брега……това, че не си извадих успешно маятикото, разбира се не ми попречи да се снимам с тяхното… все пак в квартала, нямаше как да знаят тия подробности…..

На връщане минах през една точка, на която вече бях мятал поне 10тина пъти днес. Изобщо не мислих да пускам, но видях на сонара няколко капитални дъги до облак от байтфиш, долу май имаше мамбо! Първо пускане…….. удар в момента на докосването в дъното, засечка откачане два оборота с макарата втори удар! След порядъчна борба на гости в каяка ми дойде Стира, която удари на кантара почти 3кг….. погледнах сонара и се смаях, под мен беше завряло имаше поне 3-4 големи риби, които бяха проследили закачената почти до лодката…… на бързо откачих стирата и метнах отново в момента на пропадането джига спря на 5-10 метра от дъното. Засечка ….. риба!!!!! и то добра, видимо по тежка и борбена от предната…… я елата пиленца на батко!!!!!! След малко до стирата лежеше порядъчен рофос около 5те кг.

Под мен имаше още риби, сонара буквално полудя…… зачудих се дали да не метна отново, но реших, че вече ще е прекалено, май за този ден и рибата, която задържах и емоциите ми дойдоха в повече. Какво обаче се случи , за да дойдат тези групери на точка, на която бях мятал вече няколко пъти през деня и то в масови количества? Как така рофоса най-изявената дънна риба ме взе на 10 метра от дъното? Интересни въпроси, които ме карат да си мисля, че все пак и тези риби мигрират и то на групи. Не за 1ви път се случва от едно място да се извадят едновременно Стира, Синегрида и рофос… на подводни видеа съм виждал, че тези риби се държат заедно в търсене на храна…. Вероятно само в пика на хранене, което обяснява и липсата на риби при предните ми заходи.

Какъв ден само… голям шлем от Групери и един невиждан красавец….. 

Голям шлем: РОфос, Сфирида и Стира! Дай боже всеки му!

 

За съжаление Боби днес нямаше други успехи освен Юрдек Лапината, което все пак ми позволи да изравня резултата по линията София – Бургас. 

За вечеря имаше рибена супа от Синегрида, Лапина и сфирида….. майка плаче….

.

Последния ден вече начесали крастата, решихме да търсим алтернативен риболов, а именно лаврак и/или лефер на спининг. Обиколихме няколко уж силни места и в крайна сметка приводнихме каяците, на това, което ни се стори най-дашно. 

 Лежерно подмятайки насам натам, основно на повърхностни примамки изведнъж на 10 см зад пачинкото ми водата изригна………виж ти, значи все пак надежда има. След малко последва още един неуспешен удар, когато Боби, недалеч от мен извика отново Риба!!!! Ей тия Бургазлиии не можеш да им задържиш дори равен дълго……

Въпреки отвратителния вятър за по малко от два часа имахме над 20 удара, от който реализирахме 9 лаврака, 6 от които мерни като от калъп между 800-1000гр. Имаше две гълтания на примамката, при които единствения вариант беше да се откачи от карабинката и да се остави в гърлото на рибата. Успешните цветове се оказаха, прозрачно-белезникаво и сардина. 

Някой взимаха така, че откачането на примамката беше невъзможно. За съжеление лошото време ни принуди да приключим риболова по-рано отколкото ни се искаше, но бяхме повече от доволни. 

Това беше просто черешката на тортата, какво повече можеше да иска зажаднялата през зимните месеци за риболов душа.................освен може би пресен, див лаврак на скара ….. е за вечеря имаше и каквото беше останало от супата и лаврак на скара.

На следващата сутрин доволни тръгнахме към София. Естествено към Перник ни завари снежна буря, която ни припомни, че дори и най-хубавите сънища имат своя край.

Може би се чудите , къде е третия каякар, ами нашия верен другар Пламен си забрави въдиците в София, след което в ден две успя да разглоби неспасяемо макарата за джиг, която му бе любезно заета и в  общи линии се наложи до края да експериментира с такъмите, което в крайна сметка му донесе, само един празен удар на лаврак в последния ден. Това обаче по никакъв начин не сломи духа му нито за миг и даже бих казал, че точно той отново си изкара най-добре от всички!

Няколко думи за екипировката: При мен това беше първи риболов в новият Каяк Hobie Outback 2017,

Каякът се оказа, че наистина има сериозни подобрения от стария модел, който ми беше донесъл вече толкова много радост. Сухата и осезаемо по комфортна седалка е незаменим плюс,особено през февруари. Без да изпадам в подробности, оценката ми е отличен 6, дано и на здравина да са го докарали, че много бой го чака. 

Използвах две въдици за джиг, една с акция до 150гр и една до 300, като за над 70м. минавах на по тежката. Изпитаните марки си носят своята цена, но ако можеш да си го позволиш определено си залужава, особено, ако се ползват често. Aз лично съм фен на Shimano, но варианти всякакви, включиелно и Filstar имат достъпни и работещи въдици и примамки за джиг от лодка. Влакното и на двете ми въдици е P2 8 нишково, а лидера 0.50 и 0.60. Джиговете, които използвам са между 100 и 200 гр. В зависимост от дълбочината, като цветовете сардина, розова сардина и зебра са ми любими. При облачно време, или късно вечер бели, или контрастни окраски. В крайна сметка такъмите са само подробности, а най-важното условие е да намерим рибата там, където тя се чувства сигурна, което определено не е мястото на пристанището, където ще се надмятате с 30тина загорели спинингиста ;). Изпълним ли това условие според мен успехите са само въпрос на време.